Кой е измислил военното облекло?

Военно облекло  означава, че въввоенната терминология това е военна екипировка като цяло. Униформата е съвкупност от нормативни ефекти, запазена за определена категория персонал, изработена по определени спецификации (материи, цвят, кройка, военни знаци) и чийто военен и национален характер се утвърждава чрез ясно определени атрибути или знаци.

Мундирът е съвкупност от елементи на униформата, чийто състав зависи от обстоятелствата. Една униформа се състои от няколко облекла. Командата е тази, която определя наряда, т.е. начина, по който се носи униформата, точно както мисията определя екипировката, както се наблюдава през Втората световна война, имайки предвид военните каски“ американската каска 39 45.

От самото начало войниците са свикнали да се обличат по различен начин от цивилните граждани. В Европа това отношение достигнало върха на оригиналността при lansquenets – наемни пикени – и други reîtres – тежка кавалерия – които се обличали в пищен стил, характерен за Ренесанса: широки, ниски шапки, увенчани с големи пера, анцузи с надупчени ръкави, чорапогащи в различни цветове и т.н.

Какво е значението на военното облекло?

Военната униформа е знак за социално разграничение спрямо цивилните граждани, спрямо другите. Предметът модифицира отношението към тялото: скрива го, маскира го, потиска го, поглъща го, ограничава го, маркира го, естетизира го. Именно това отношение към себе си на носителя на униформата трябва да бъде поставено под въпрос, колективното отношение на институцията към тялото на субекта, отношението на субекта към неговото тяло. Униформата е обектът, който изразява конфликта между единичното и колективното.

Субективността на субекта изчезва, покрита от униформата, но и субектът е покрит от нея, сякаш защитен отколектива, едновременно успокояващ ориентир ипотискащ обект. Често униформата е географски маркирано традиционно облекло, като по този начин се припокрива с определението за костюм. Униформата е и символ на монопола на легитимното насилие. Следователно тя прави разликата между бунтовниците, армията, полицията, наемниците и терористите. Затова нека завършим това въведение със семиотика на униформата. Знакът е знак, естествен или конвенционален, който обозначава обект или понятие за някого и който е предназначен да бъде интерпретиран от трета страна. Начинът, по който се носи и вижда униформата, има няколко значения от три гледни точки: естетика, обичай и мода. Униформата носи голямо чувство за принадлежност чрез колективна идентичност.

Същественото значение на военната униформа:

• Военното облекло е задължително, за да се изпълняват военни служби. Поддържането на военното облекло се регламентира от военния закон, като неспазването му се наказва с глоба. Униформата трябва да се носи по време на военни церемонии, армейски спортни дейности, военно обучение и участие на бойното поле. Органът, отговарящ за войската, е отговорен за предоставянето на насоки относно характеристиките и формите на определеното военно облекло.
• Униформите, прилагани в рамките на бойното поле, обикновено са обикновени. Наистина, военните сили на всяка държава трябва да се отличават, като военното облекло не е единственото средство за това. Само секретните военни операции изискват специфично военно облекло. Членовете на „въоръжените сили“ са участници в международни въоръжени конфликти, докато „бойците“ са хора, участващи във вътрешни въоръжени конфликти.
• Разграничението на тези комбатанти придобива голямо значение поради прякото им участие във военни действия с немеждународна специфика. Държавата и военните власти могат сами да решават какво военно облекло да носят войниците. В интерес на гражданската отбрана военното облекло играе роля за разграничаване на силите на военния ред от цивилното население. Това означава, че военната униформа дава възможност за социално разграничаване спрямо цивилните граждани и други ВИП лица.
• Военното облекло се приема по различни причини. Най-простата причина е необходимостта да се изяви като боец по отношение на другите подразделения и вражеските войски. Другата причина, свързана със завистта и идентификацията, е илюстрирането на парадни униформи. Военното облекло се утвърждава в няколко области: въображение и представи, кино, изкуство и живопис, мода и облекло.
• От този момент
  нататък военното облекло се превръща в обект на представяне във всекидневието, обикновен предмет, който всеки може да придобие без никакви условия за сила или предразположения за чест и типизирани клетви. Военното бойно облекло се откроява, носи се, според критериите, групиращи стила, ритуала, също и тенденциите. Бойните униформи се състоят от: бойни ризи, бойни панталони и бойни куртки.
• Военното облекло изразява принадлежност към военна част.

Какво съставлява военната униформа?

Френската военна униформа е класическа служебна униформа, която се състои от:

• панталон
• сако, известно като F2.

Но френската армия приема новата военна униформа: униформа тип FELIN (Fantassin à Équipements et Liaisons Intégrés); специално разработена за пехотните части, носещи същото име. Специалните сили, чуждестранният легион, парашутните командоси и други използват това облекло. Този тип униформа се състои от:

• Панталони;
• Коммандоскартно яке F4;
• Класи в лактите и коленете;
• Антишопни възглавници

Какъв е произходът и историята на военното облекло?

По време на Античността военното облекло намира своето начало. След това различните епохи я карат да се развива. Военното облекло през епохите на историята:

Древността:

През Античността повечето от великите цивилизации, населяващи Средиземноморския басейн, като египтяните, гръцките градове, персите и Древния Рим, са имали въоръжени сили, организирани според концепции, много сходни с днешните.

В рамките на тези въоръжени сили се появяват първите униформи, включителноархетипите за римския легион, които са близки до униформите на съвременните армии по своите безспорно ефективни характеристики. И които били непрекъснато усъвършенствани при Републиката и по време на разцвета на Империята.

Всъщност пилумът (копието) бил екипировката на легионерите, съставляваща част от най-ефективната категория оръжия по онова време.Прочутата lorica segmentata (сегментна нагръдна плочка), подплатена с шлем (касис), най-добрата защитна екипировка за черепа, шията и ушите. Както и за тялото с помощта на извития правоъгълен щит, броня, която чудесно съчетава защита, удобство и лекота. Ако към това прибавим и останалата част от екипировката му, като сандали с шипове, меч и т.н., римският легионер е бил най-добре екипираният войник в цялата Античност. Някои защитни средства, поради своята форма и функция, всъщност са само първообраз на екипировката на днешните полицейски сили или въоръжени сили, например: полицейски каски, снабдени с предпазител за врата, щитове за борба с безредиците, бронежилетки, протектори за подбедриците и коленете и др.

Първата армия, която има отличителни знаци, специфични за всяка част, е армията на Източната римска империя или Византийската империя. Принципът става по-ясно изразен през X в. от н.е. с войниците катафракти и тяхната тежка кавалерия, която е основното оръжие, използвано от византийците. Те носели фасове (пера и др.), чиито атрибутни отливки определяли тяхното единство. Това им позволявало да бъдат идентифицирани на бойното поле, с неговите теми (провинциални части) и тагми (батальони, имперски части).

Средновековието:

Използването на отличителни знаци на бойното поле става неизбежно след установяването на европейската феодална система. Това обаче се обобщава от използването на ярко оцветени бои и мотиви, изрисувани върху щитовете или бродирани върху сюртуците. Най-често се изобразяват гербовете на господарите по време на война, като васалите показват знаците на своя сюзерен в знак на вярност. Рядко се случва последните да надхвърлят тази употреба. Военните ордени на монасите-войници като тамплиерите и хоспиталиерите носели бели наметала или туники върху доспехите си. Те представлявали един или два червени кръста или черно наметало, представляващо бял кръст, и червен сюртук с бял кръст. Кръстовете били изписани на раменете за наметалата, на гърдите и на гърба за туниките.

Армията на Османската империя имала особеността, че била добре организирана, носела тенекии, украсени с отличителни знаци, за да се улесни идентифицирането на различните части и категории войници. В началото на XIX в. например конниците от Делиормана носели черни филцови шапки. Като цяло основният костюм се е основавал на този на племенната група или социалната класа, от която произхожда всеки вид войник. В резултат на това се е получило твърде разнообразно облекло, за да бъде описано като униформа в етимологичния смисъл на думата. В същото време обаче османската армия разработва система, използваща стандартни цветове за идентификация на всяка част. Да вземем за пример яничарите, които носели екипировка с преобладаващ червен цвят, отразяващ до голяма степен тяхното богатство и личен вкус. Подобна роля изпълняваше и зарколата – бяла филцова шапка, която покриваше главите им. Едва след реорганизацията и обновяването на османската армия, постановени от султан Махмуд II през 20-те години на XIX в., облеклото на войниците й става стандартно.

Модерният период:

В Европа, към края на XVII в., възниква военната униформа във вида, в който я познаваме. По-точно, по време на Тридесетгодишната война през 1632 г. на шведския крал Густав Адолф му хрумва идеята да снабди своите части с отличителен цвят от практически съображения за разпознаване, тактика.Това е било, за да бъдат по-лесно забелязвани на бойното поле. Така се появяват многоцветните прародители на бъдещите военни униформи: сините, жълтите и зелените полкове. По време на Първата английска революция тази скандинавска инициатива е последвана от британския лидер Кромуел, който я противопоставя на кралските войски. През 1645 г. той създава армията на Новия модел, съставена от войници, облечени униформено в червено и получаващи редовно заплащане, което е рядко срещано оборудване по онова време.

По отношение на Франция едва през 60-те години на XIX в. се налага носенето на униформено облекло с разграничаване на цветовете. От една страна, цветът на пехотата се състоял от сиво (тогава бяло). В същото време червеното и синьото царували в запазената територия на кралския дом и някои чуждестранни полкове. Именно заповедите на Лувоа от 1670 г. и 1690 г. изискват униформата, като препоръчват сиво-бял халат с червени облицовки, синьо, червено или бяло сако или жилетка и бричове – основните цветове на Бурбоните. На главата се слага черна филцова лампа или трикольор с кокарда в цветовете на полковника. Австрия също приема бялото, докато Бавария избира светлосиньото, Бранденбург – тъмносиньото, а Саксония – червеното и черното. През 1700 г. руският цар Петър I налага тъмнозелено на своите войски, докато шведският му противник се отличава със синьо и жълто.

 Съвременен период:

Този период е белязан от апогея на изкуството на военното облекло, кодифицирано вмодерния и съвременен период, в началото на XIX век, по време на войните на Първата империя. И се акцентира върху него в повечето европейски армии, чак до Втората бурска война сред британците и Първата световна война за повечето континентални държави.

Как е изглеждало военното облекло по време на двете войни?

По време на тези две големи войни е най-силно подчертан истинският разцвет на военното облекло.

Военната униформа през междувоенния период:

• Първата световна война:

По време на Първата световна война почти всички европейски армии разбират предимството на това да скрият войниците си от погледа на врага, доколкото е възможно; затова британските, германските и американските войски приемат бойни униформи в цвят каки или фелдграу, като това става още през 1907 г. в Германия.

• Втората световна война:

В началото на конфликта през 1939 г. френското служебно облекло е това, наследено от „модела“ от 1916 г.; променен е само цветът, хоризонтното синьо става каки: кройката на облеклото, формата на каската и моделите са същите като в края на първия конфликт. И положението във Великобритания беше почти сходно с това във Франция. Германските униформи бяха малко променени, а формата на шлема беше променена, но той запази сходна форма.

• След войната:

След войната американският модел е широко имитиран по целия свят, особеноот армиите на страните членки на НАТО, като Франция. Тя носи идентични униформи по време на войните за деколонизация в Индокитай и Алжир. Повечето от страните, възприели този модел, използват варианти на тази униформа до края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Когато откриването на кевлара позволява на войниците да бъдат оборудвани с каски и брони, които са едновременно по-ефективни и по-леки.

Кой е изобретил френската военна униформа?

Френската униформа в хоризонтално синьо е неизбежно развитие. В началото на конфликта Франция запазва моделите на униформи, наследени от войната от 1870 г. Типичната униформа на първокласния войник представлявала шапка за глава, яки, панталони в цвят лудо червено, синкаво-желязно сиво вълнено капо с мартеница, кожени ботуши и бродерии.

През 1911 г. униформата на резеда е изпробвана при маневри и е предложена от Адолф Месими, който е военен министър в правителството на Жозеф Кайо между 27 юни 1911 г. и 14 януари 1912 г., но приемането ѝ е отказано. Усилията за промяна на униформата и приспособяването ѝ към условията на службата се натъкват на редица пречки, както в случая с Германия през 1907 г. с въвеждането на цвета feldgrau. Важна роля изиграват министерската нестабилност на Третата република и идеологическото разнообразие, което води до съпротива от страна на голяма част от общественото мнение. Един от примерите е военният министър Eugène Etienne,заемащ поста от януари до декември 1913 г. който реагира с думите: „Да премахнем червените панталони? Не! червените панталони са Франция“. Освен това действащият по онова време кодекс на бойната чест предвиждал, че с врага трябва да се воюва на фронтовата линия и без никакви техники за прикриване. И накрая, тогавашните стандарти за облекло са изисквали униформата да бъде красива, за да може войникът да се радва на възможно най-голям комфорт. Всичко това обяснява защо френските войници не са били пригодени за условията на терена в началото на конфликтите през август 1914 г.

Дарение на завръщането на Адолф Месими, на 9 юли 1914 г. Камарата гласува в полза на приемането на лист с неутрален цвят, наречен трикольор, който представлява нюанс на сивото, получен чрез смесване на сини, бели и червени конци. Въпреки това, било твърде късно да се заменят панталоните с луди преди началото на военните действия.В известието на 9 декември 1914 г. се описва униформата „хоризонтално синьо“. Червените панталони са изоставени, защото са твърде забележими и превръщат войниците в лесни мишени, но също така и защото синтетичният ализарин, багрилото, използвано за направата им, се внася от Германия. Едва в края на 1915 г. униформите преминават в хоризонтално синьо благодарение на синтетичното индиго, доставяно от британците.