Кои са най-известните военни операции?

От 1963 г. до днес са проведени повече от 130 външни операции с участието на военнослужещи от всички армии, родове войски и служби: beret bleu blanc rouge. Сред тях някои са по-известни от други.

Военните операции са интервенции, провеждани от въоръжените сили на дадена територия, целящи да осигурят мира и сигурността на населението. В продължение на десетилетия френският военен жаргон, подобно на известната военна тениска каки, участва главно в борбата срещу тероризма по света, чрез външни военни операции или OPEX. На всяка OPEX се дава име според мястото и вида на действието.

Военната операция „Харматан“

Операция „Харматан“ засяга френското участие във военната интервенция в Либия през 2011 г. Тя е наречена на името на Харматан – горещи и сухи ветрове, които духат над Сахара главно между ноември и март. Зоната, забранена за полети, беше предложена по време на гражданската война в Либия, за да се попречи на правителствените сили, верни на Муамар Кадафи.

Операцията доминира във въздушните атаки срещу силите, насочени срещу Кадафи. Няколко държави се подготвят да приложат незабавни военни действия на конференция в Париж на 19 март 2011 г. Френските многоцелеви изтребители Dassault Rafale започнаха разузнавателни мисии на 19 март. Те бяха първите в коалицията, които атакуваха либийските сили, унищожавайки четири танка.

На 19 март 2011 г. ръководената от НАТО многонационална коалиция започна военна интервенция в Либия в изпълнение на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН в отговор на събитията от първата гражданска война в Либия. С десет гласа „за“ и пет „въздържал се“ намерението на Съвета за сигурност на ООН беше да постигне незабавно прекратяване на огъня в Либия, включително прекратяване на настоящите нападения срещу цивилни граждани.

Според него операциите биха могли да представляват престъпления срещу човечеството.
В резултат на това Съветът за сигурност налага забрана на всички полети във въздушното пространство на държавата. Той засилва санкциите срещу режима на Кадафи и неговите поддръжници.

Кой участва в тази операция

Държавите, участващи в прилагането на забранената за полети зона над Либия, в зелено са отбелязани в синьо. Американските и британските военноморски сили са изстреляли повече от 110 крилати ракети „Томахоук“. Докато френските военновъздушни сили, британските кралски военновъздушни сили и канадските кралски военновъздушни сили предприеха полети над Либия и морската блокада от коалиционните сили.

Френските самолети нанесоха въздушни удари по танкове и превозни средства на либийската армия. При интервенцията не бяха използвани чуждестранни сухопътни войски.

Отговорът на либийското правителство на тази кампания беше напълно неефективен, като силите на Кадафи не успяха да свалят нито един самолет на НАТО.

Въпреки че държавата разполагаше с 30 тежки батареи ЗРК, 17 средни батареи ЗРК, 55 леки батареи ЗРК. Официалните наименования на интервенциите на членовете на коалицията са операция „Харматан“ за Франция, операция „Елами“ за Обединеното кралство, операция „Мобил“ за канадското участие и операция „Одисея зора“ за САЩ.

Италия първоначално се противопоставя на интервенцията, но след това предлага да участва в операциите при условие, чеНАТО поеме ръководството вместо отделни държави, особено Франция. Тъй като това условие впоследствие е изпълнено, Италия споделя своите бази и разузнавателни данни със съюзниците.

Краят на конфликта

В началото на интервенциятапървоначалната коалиция съставена от Белгия, Канада, Дания, Франция, Италия, Норвегия, Катар, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати, се разрасна до деветнадесет държави. Новите държави основно налагат спазването на забранената за полети зона и морската блокада или предоставят военно-логистична помощ.

Първоначално усилията са ръководени основно от Франция и Обединеното кралство, като командването се споделя със САЩ. НАТО гарантира контрола върху оръжейното ембарго на 23 март под името операция „Защитно единство“. Опитът за обединяване на военното командване на въздушната кампания първоначално се проваля поради възраженията на правителствата на Франция, Германия и Турция.

На 24 март НАТО се съгласява да поеме контрола над забранената за полети зона, докато командването на целевите наземни части остава в ръцете на коалиционните сили. Предаването се осъществи на 31 март 2011 г. в 06:00 ч. UTC (08:00 ч. местно време). От
поемането на мисията в Либия на 31 март 2011 г. НАТО е извършила 26 500 полета.

 Боевете в Либия приключиха към края на октомври след убийството на Муамар Кадафи. НАТО обяви, че прекратява операциите си над Либия на 31 октомври 2011 г. Новото либийско правителство поиска мисията на НАТО да бъде удължена до края на годината.

Военната операция „Бархан“

В четвъртък Франция обяви прекратяването на военната си мисия в Мали – операция „Бархан“ – след девет години борба с джихадистите в региона. По
искане на малийските власти Франция организира интервенцията през януари 2013 г., за да изтласка ислямистите, които държаха под контрол голяма част от северната част на страната.

Половината от 4500-те френски войници, предназначени към момента за операция „Бархан“, пребиваваха в Мали. Но тези войници скоро ще бъдат изведени от страната, след като бяха подложени на натиск от страна на новото военно ръководство на Мали. Последното завзе властта по време на преврата през 2020 г.

Многобройните пречки от страна на управляващата хунта означават, че условията вече не са подходящи за ефективна операция в Мали, се казва ворганизация, подписана от Франция и нейните африкански и европейски съюзници.

„Не можем да останем военно ангажирани заедно с де факто властите, чиято стратегия и скрити цели не споделяме“, заяви френският президент Еманюел Макрон на пресконференция, на която обяви изтеглянето на войските. 

На фона на засилващите се антифренски настроения в Сахел и след изгонването на френския посланик в Мали през януари Париж наскоро информира, че иска да разчита все повече на оперативната група „Такуба“ –европейско военно подразделение, за да облекчи френските военни.

Поуките на служителите от операцията

Общо между 17 и 27 август по този начин са евакуирани 2800 души по време на 26 ротации между Кабул и ОАЕ.

Полковникът завърши изказването си, като подчерта поуките, които могат да бъдат извлечени отоперация „Апаган“ :

• значението на отличната междуведомствена координация;
• високата отзивчивост на френските въоръжени сили;
• стабилността на нашите ресурси, подложени на изпитание в продължение на 13 дни;
• много доброто сътрудничество с нашите съюзници, по-специално с американците;
• ясната добавена стойност на предварително разположените сили, с които разполага Франция.

След това контраадмирал Фаяр взе думата, за да очертае оперативните контури на операция „Апаган“. Контраадмиралът започна, като припомни изключително кратките срокове и непозволената среда, които формираха рамката, в която се проведе операция „Апаган“. Спешността на ситуацията, здравните ограничения, хуманитарното бедствие и ситуацията със сигурността бяха все фактори, с които въоръжените сили трябваше да се справят по време на 13-дневната операция.

Първата трудност беше разстоянието между БА 104 и Кабул. Операцията се провеждаше в тясна координация с американските сили, които контролираха летище KAIA, но също така и с разновидности на френските служби от MEAE или MININT.

Контраадмиралът завърши презентацията, като се спря на положителните моменти, които е запомнил от мисията:

• Перфектна наличност на участващите самолети;
• Интересът на предислоцираните сили с първото позициониране на 5ᵉ полк кирасири ;
• Компетентността и голямата адаптивност на поддържащите структури;  
• Service de l’énergie opérationnelle (SEO) ; 
• Service du commissariat des armées (SCA) ; 
• Direction interarmées ;
• Réseaux d’infrastructure et des systèmes d’information de la Défense (DIRISI); 
• Service de santé des armées (SSA).

 Операция Сангарис в Централна Африка

Мирни войници на ООН са показани пред център за преброяване на гласовете за президентските и парламентарните избори в Банги през януари.

Операция „Сангарис“ на Франция ще приключи официално в понеделник, близо три години след старта на военната мисия през декември 2013 г. за потушаване на междуетническите размирици в Централноафриканската република.

Операцията първоначално се провеждаше заедно с мироопазваща мисия на Африканския съюз. По-късно тя беше трансформирана в сили на ООН. Тя помогна за възстановяване на стабилността в столицата Банги, но не успя да сложи край на насилието в други райони. В
пика на операцията участваха повече от 2500 войници от различни френски части.

През юни Франция обяви, че е намалила силите си в ЦАР до 350 войници. Те ще служат като тактически резерв за мироопазващите сили на Организацията на обединените нации, като по този начин информира за края на военната си мисия в страната.

Как функционира операцията

Ето преглед на причините, поради които бе стартирана операция „Сангарис“, и на постигнатите резултати. На 5 декември 2013 г. в Банги избухнаха широкомащабни сблъсъци, в резултат на които стотици тела лежаха по улиците. Християнските милиции, известни като антибалака или антимачете, нападнаха няколко района, като се насочиха към мюсюлманите и предизвикаха ответни атаки от страна на предимно мюсюлманския бунтовнически алианс Селека.

Бойците на Селека вече се бяха насочили към преобладаващо християнското население, което е основна причина за появата на членове на антибалака. Нападенията и от двете страни, предимно срещу цивилни граждани, потопиха ЦАР в хуманитарна и политическа криза и криза на сигурността.

Часове след началото на насилието френски сили започнаха да се разполагат в цялата страна като част от усилията по мандат на ООН за потушаване на смъртоносната вълна от сектантско насилие. Операцията е наречена Сангарис, по името на малка червена пеперуда, разпространена в региона.

 

Френски мерки в Централна Африка

Франция вече няколко пъти се е намесвала с военна сила, откакто ЦАР, бивша френска колония, получава независимост през 1960 г.

По онова време френският президент Франсоа Оланд заяви, че войските ще останат в страната толкова дълго, колкото е необходимо, но даде да се разбере, че операцията не е предназначена да продължи дълго. Париж, който вече беше изпратил войски в Мали през януари същата година. Той видя, че ситуацията в ЦАР се разрушава сама след свалянето на Франсоа Бозизе през март от бунтовниците „Селека“, ръководени от Мишел Джотодия.

Първоначалните сили от около 1200 френски морски пехотинци, десантчици и инженерни части бяха официално пуснати в подкрепа на силите MISCA на АС, но скоро се оказаха на фронтовата линия. Техният мандат беше да разоръжат всички милиции и други въоръжени групировки, които тероризираха населението; а първата цел беше да се осигури сигурността на Банги и неговите 4,5 млн. жители.

Между февруари и септември 2014 г.конфликтните войски охраняваха и пътната връзка, свързваща Банги със съседен Камерун. През септември войниците поеха управлението на войските.

Утвърждаването на сангари

На 14 февруари 2016 г. Фаустин-Аршанж Туадера е избран за президент, слагайки край на хаотичния политически преход, а три месеца по-късно Оланд изнася сказка в Банги, заявявайки, че стабилността е възстановена.

На други места в страната въоръжени членове продължават да измъчват населението. Бившите отряди на Селека все още са активни. Пълното разоръжаване на милициите изглежда малко вероятно.

От юли 2014 г. обаче силите са подложени на все по-голям натиск след появата на твърдения за изнасилване на деца от френски войници, разположени в Централноафриканската република.

Френските прокурори започнаха разследване, но твърденията бяха оповестени едва през април 2015 г. Оттогава насам се появиха и други доклади за групировките, за които се твърди, че са участвали в сексуални нападения и са давали на децата храна, а понякога и малки суми пари в замяна на сексуални услуги.

Към днешна датастрогите Сангарис вече е обект на три разследвания по отделни твърдения за сексуално насилие над деца в централноафриканската държава.

През юни парижката прокуратура започна и предварително разследване на твърденията, че френски войници са били бити или са стояли настрана, докато други са пребили двама души в ЦАР.