Тежките бомбардировачи са военни самолети, способни да хвърлят големи количества оръжия „въздух-земя“ (най-често бомби) на много големи разстояния от базата. Тежките бомбардировачи са сред най-тежките, най-големите и мощни самолети за времето си. През втората половина на XX век тежките бомбардировачи постепенно ще бъдат заменени от стратегически бомбардировачи, които често са по-малки, имат по-голям обсег и могат да хвърлят ядрени оръжия. Туполев Ту-160 е свръхзвуков тежък бомбардировач с променливо крило и в момента е най-големият изтребител на въоръжение. За първи път е въведен на оперативна служба в съветските военновъздушни сили през 1988 г. и оттогава е заменен от по-съвременния Ту-160М2.
Спрете в нашия магазин, за да закупите военни продукти (армейски колан, соларно зарядно за оцеляване, военни нашивки…) и се възползвайте от нашите промоционални оферти!
Historique du Tu–169M2.
През 1973 г., по време на Студената война, състезанието във въоръжаването е много важно между двете свръхдържави. Тогава американците разработват самолета Rockwell B-1 Lancer. В отговор на това Съветският съюз започна програмата за „многоцелеви“ бомбардировач. В надпреварата участват трима производители на самолети: Туполев със самолет, базиран на Туполев Ту-144, Мясишчев М-18(en) и Сухой, базиран на Т-4. Въпреки че проектът на Миасишчев изглежда най-обещаващ, Туполев е избран, защото е единственият, който има способността и опита да завърши един много амбициозен и сложен проект. Въпреки това Туполев използва елементи от проекта М-18 на Миасишчев. Проектът В-1 е спрян на 30 юни 1977 г. от американците, преди да бъде възобновен през 1981 г.
Тогава прототипът е съпоставен с Ту-144, което ги навежда на мисълта, че това може да е бомбардировъчна версия на последния. По-късно те му дават името „Blackjack“. Първият прототип, с код 70-01, лети за първи път на 18 или 19 декември 1981 г. в ръцете на Борис Веремей. Вторият, 70-03, е много по-близък до серийната версия и лети на 6 октомври 1984 г., когато серийното производство вече е одобрено. Той се разбива през 1987 г., но екипажът се спасява невредим. Производството на самолета започва през 1984 г. в Казан, първият сериен самолет излита на 10 октомври 1984 г. и самолетът влиза на въоръжение през май 1987 г. в 184-и гвардейски тежък бомбардировъчен полк, базиран в Прилуки в Украйна. Там той заменя Ту-16 и Ту-22М3.
Впрочем, Ту-160 ще живее втори живот. Екземплярите, които в момента са на въоръжение, ще бъдат модернизирани по отношение на авиониката, електрониката и въоръжението. Първият пример от тази версия, обозначен като Ту-160М, полетя за първи път на 16 ноември 2014 г. Руските военновъздушни сили се надяват до 2020 г. да разполагат с между 10 и 16 модернизирани самолета. През май 2015 г. Русия обяви намерението си да възобнови производството на Ту-160 за най-малко 50 самолета. На 13 ноември 2015 г., малко след атентатите в Париж, самолетите Ту-160 изпълниха първите си военни мисии в Сирия. Заедно с Ту-22М и Ту-95МС те по-специално свалиха крилати ракети, за да нанесат удар по Даеч.
За вашите покупки на военни облекла, можете да се доверите на Surplus-Militaires. Елате и се убедете в това!
Характеристики на най-големия бомбардировач в света.
Туполев Ту-160 е най-големият бомбардировач в света. Оперативният му обсег е 13 000 км, скоростта на полета достига 2,05 Мах, а експлоатационният таван е 18 000 м. Максималният бомбен товар е 40 000 kg. Първият му полет е на 19 декември 1981 г., но влиза на въоръжение едва през 1987 г.
Броят на построените бомбардировачи възлиза на 36, от които 9 прототипа и 23 серийни самолета през 2018 г.
- Като двигател този бомбардировач разполага с турбовентилатор Кузнецов НК-32 с форсаж с единична тяга 245 kN. Самолетът е с размах на крилата 52 м, дължина 50,6 м, височина 12,8 м и площ на крилото 360 м2. Собственото му тегло е 117 950 kg, а с гориво 148 000 kg, с въоръжение 267 625 kg, а максималното му тегло е 270 000 kg.
- Както повечето самолети, Ту-160 има редица варианти. Той може да бъде оборудван за разузнаване, стратегически бомбардировки или като ракетна платформа за противовъздушна отбрана. Някои бомбардировачи са конфигурирани за носене на конвенционални или ядрени боеприпаси (от две до осем 150-килотонни бомби), а други имат горни палуби, където се носи оборудване за електронно наблюдение. Ту-160 се счита и за един от най-маневрените самолети в руската армия, ако не и в света. Туполев Ту-160, известен като „Ту-144“, е стратегически свръхзвуков тежък бомбардировач, разработен от Съветския съюз по време на Студената война. Той е проектиран да пробива вражеската противовъздушна отбрана и да доставя ядрени оръжия. Ту-160 (на руски: Белый Лебедь, което означава „бял лебед“, код на НАТО: Blackjack) е съветски свръхзвуков тежък бомбардировач, конструиран от конструкторското бюро „Туполев“ по време на Студената война за ядрения арсенал на Русия. Крилата му са с променлива геометрия; максималното му тегло при излитане го прави най-големият свръхзвуков самолет в света.
- Самолетът е с променлив размах на крилата, като стреловидността им варира от 20° до 65°. Фюзелажът и крилата му несъмнено са конструирани от алуминий с титанови компоненти. Неговите турбовитлови двигатели НК-321 на Кузнецов са най-мощните военни реактивни двигатели в света и са монтирани по двойки в гондоли под неподвижната част на крилото. Те се задвижват от променливи въздухозаборници. Самолетът има прибираща се стрела за зареждане с гориво по време на полет и спирачен парашут. Планерът му има 2 товарни отсека, всеки от които може да побере 20 тона офанзивен товар, включително роторната пускова установка. Общата му товароподемност е 45 000 kg, като в нея има 160 тона гориво. Скоростта му на изкачване достига 60 до 70 м/с.
- Équipage.
Екипажът от 4 души разполага със седалки K-36DM Zero-Zero и жилищна зона, с тоалетна, легло и печка за храна. Самолетът се управлява от стика, а не от кормилото. Екипажите му го наричат „Белия лебед“, заради маневреността му и бялата му ливрея с противоядрени проблясъци. Екипажът се състои от 4 души : пилот, втори пилот, офицер по бомбардировките и системен оператор.
- Той разполага с CDVE, автоматичен радар за следене на терена „Сопка“, навигационен и атакуващ радар „Обзор-К“ и електронни средства за противодействие. Той обаче няма HUD или многофункционални дисплеи. Въоръжен е с 12 ракети Kh-55MS (AS-15 Kent) с ядрени бойни глави с мощност 200 kT и обсег на действие 3000 km или Kh-15P (AS-16 Kickback) с обсег на действие 200 km. Той е способен да изпълнява както задачи за проникване на малка височина, така и задачи за атака на голяма височина. Обсегът му от 14 000 км го превръща в истински стратегически бомбардировач. Той не е стелт самолет като такъв, но в конструкцията му са включени елементи за намаляване на радарната му следа. Той обаче не носи отбранително въоръжение.
Варианти на най-големия бомбардировач в света.
Предложени са няколко варианта, включително разузнавателна версия (Ту-160R), версия за радиоелектронна борба (Ту-160PP), чисто конвенционален вариант (Ту-170), задвижван с водород Ту-160V и дори версия прехващач – Ту-160P или Ту-161, която би била оборудвана с ракети с голям обсег на действие R-37 за ескортиране на рейдове. Нито един от тях не е построен. Когато на 17 август 2007 г. Владимир Путин решава да укрепи властта на Русия, Ту-160 възобновява дългите си патрулни полети. Ту-160 са се появявали няколко пъти: един път, като пресичат зоната за наблюдение на NORAD, два пъти, като прелитат до Венецуела на 10 септември 2008 г., и два пъти, като извършват 23-часов полет на разстояние над 18 000 км на 10 юни 2010 г. Ту-160СК е демилитаризирана версия, предназначена да превозва космическа совалка на име Бурлак. Представен в Сингапур през 1994 г., той е проектиран по поръчка на Германската компания OHB-System и за задачата са предназначени 3 екземпляра. Изглежда, че приключението е приключило през 1998 г., когато германското правителство прекратява финансирането.
Ту-160 по същество е руският еквивалент на това, което трябваше да бъде В-1, базиран на В-1А, но с по-големи размери. Той е най-големият от свръхзвуковите самолети и днес е това, което руснаците наричат „оръжие за масова комуникация„. Понастоящем в 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен полк, базиран в Енгелс, има 16 такива самолета. Полкът е сформиран през 1992 г., но две години по-късно разполага само с 6 самолета. Към тях се присъединяват 8 бивши украински образци, а през май 2000 г. получават 15-и. Шестнадесетият и последен нов самолет е доставен през май 2008 г. Само един от тях се разбива на 18 септември 2003 г., при което загива екипажът му, очевидно в резултат на пожар в двигателя. За известно време се говори за построяване на други самолети или за допълване на съществуващите, като целта е до 2025-2030 г. да има 30 оперативни самолета. Четири планера се съхраняват в Юковски край Москва и всъщност основната пречка за реално връщане към производство, освен цената, е изчезването на много подизпълнители.
В заключение, Ту-160 несъмнено е самолет звяр, притежаващ много съвременни характеристики, които го произвеждат мощен. Той обаче е и сравнително необходим за поддръжка и труден за летене, поради което не се използва толкова много, колкото други руски самолети. Туполев Ту-160 е стратегически бомбардировач и свръхзвуков самолет, създаден в СССР по време на Студената война. Той е в активна експлоатация и днес, което го прави един от най-старите самолети в историята. Ту-160 превъзхожда другите бомбардировачи заради размерите и скоростта си, което го прави неоткриваем за радарите и труден за прехващане. Въпреки това, след като президентът Путин одобри разработването на нов свръхзвуков бомбардировач по-рано тази година, бъдещето изглежда светло за наследството на Ту-160.
